ПРОНЍКНУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); пронѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пронѝкнат, св., непрех. и прех. Прониквам1. Той възпява всичките тайни, в които философът много лесно проникнува. Превод, Ч, 1875, бр. 8, 346. Около нашите сърца йедна атмосфера от незаличими впечатления, които ни проникнуват в сичките чувства. Б. Горанов, ЖГС, 13-14. прониквам се, проникна се страд.
ПРОНЍКНУВАМ2, -аш, несв.; пронѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Пониквам, покарвам, прораствам; прониквам2, прониквам се. Който лежи седъмдесе дена, / низ очи му муи излитая, / низ кости му трева проникнуе. Нар. пес., СбНУ III, 36.