ПРОНЍРСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Хитрост, лукавство, измама. Правотата на г-жа Ларок и невинността на дъщеря ѝ вдаваха ся на нейното [на слугинята] лицемерие и пронирство, когато чрез едно многогодишно навикновение и ежедневно сближение, беше придобила доверието и на двете си госпожи. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 171. Тя [науката] ни отдалечава от пронирството и мечтанията на честолюбието и на гордостта. Ч, 1871, бр. 17, 531.
– От рус. пронырство.