ПРОНИЦА̀ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Книж. Разбирам, вниквам, прониквам1. Оум е создаден от Бога да с премудрост проницава небеса. К. Огнянович, ЖА, 8. Поставя [майката] пред съда на разума бъдущия си син, .. проницава мненията му и наклонностите му. Ч, 1871, бр. 12, 378. Мъдреца, кой, по всякое дело / и в мислите най-тайни проницава, / каза ми: „Скоро с чудно си тяло / ще се яви това, що чакам да излезе / на бездната из мрачното легло“. К. Величков, Ад (превод), 145. проницавам се страд.
– От рус. проницать.