ПРОНИЦА̀ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от проницавам и от проницавам се; разбиране, вникване, проникване1. Не е ли поразително проницаването на древните индийци в равновесието между доброто и злото. М. Ганчев, МР (превод) [еа].
