ПРОНИЦА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Пророк, предсказател; прорицател. Не съм проницател, а говоря от личен житейски и литературен опит. ЛФор., 2001, бр. 18, 12. Тъй би казал всякой, който няма никакви сънища; че те кърмят духа само на проницателя .., на пророка. П. Р. Славейков, Събр. съч. VII, 175. Онзи, който вниква тъй добре в своята, както и в чуждата душа, проницателя, сърцеведеца .., нему се пише грях, когато пряко заговори за това. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 30.