ПРОНИЦА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който притежава способност да прониква в същността на проблемите и явленията, да разбира истината за състоянието на нещата; проникновен, прозорлив, задълбочен. Досетлива и проницателна, каквато беше, тя би прочела в самата физиономия на Цонкиния мъж причините на грижата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 94. Причините на тие събития са известни и понятни вече за секи проницателен човек. Хр. Ботев, Съч. 1950, 230. Няма друг толкова проницателен критик на богомилството като Мутафчиев. Н. Димитрова, РН [еа]. Проницателните му другари, от които нищо не можеше да се укрие, свързаха тази му безвременна ревизия с предстоящите избори за народни представители. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 153. // Който умее да предвижда, да съобразява последствията от нещо или хода, развитието на нещо; прозорлив, далновиден. Имаше проницателни хора, които твърдяха, че Мария ще си намери съпруг неочаквано в лицето на човек, който нито я е ухажвал, нито е мислел да я ухажва. Д. Димов, Т, 56. Без съмнение Макиавели бил проницателен човек, за да предскаже още на границата между петнадесети и шестнадесети век .. процеса на формирането на държавите. Ив. Върбанов, ФПСН [еа]. Сички тия изказани думи от Горчакова като че са биле пророчества, предвиждание на един далекоглед, проницателен старец. Ил. Блъсков, КУ, 13.

2. За ум, мисъл и др.който е характерен за човек със способност да прониква в същността на проблемите и явленията, да разбира истината за състоянието на нещата; проникновен, прозорлив. Мисълта ѝ [на Султана], ясна и проницателна, откриваше в него [младия мъж] съпруга, бащата на децата ѝ, якия стълб на собствения ѝ дом. Д. Талев, ПК, 64. Човек с тих темперамент, проницателен и гъвкав ум, той [Бошнаков] достойно представляваше македонската интелигенция. П. Шатев, МПР [еа]. Филип, надарен с хитър и проницателен ум, устроил пешата си войска на фаланги. ВИ, 38.

3. За поглед, очи — който изразява способност да се прониква в същността на проблемите и явленията, да се откриват зад видимата страна на нещата скрити, трудно доловими особености; наблюдателен, изпитателен, проникновен, прозорлив. — Повече ли се раждат или повече мрат сега? — Най-много се венчават! — отговори попът засмян с пресилена усмивка, като се дръпна да върви, уплашен от проницателния поглед на шпионина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 32. Хаджи Павел, доловил със своя хладен и проницателен поглед голямото съкрушение у тато, изважда и подхвърля му върху тефтера една жълтица. Т. Влайков, Пр I, 121. Когато Жана влезе при гостите, от проницателните очи на Блейс не убягна бледината, която беше покрила лицето ѝ. Д. Кисьов, Щ, 278. Тук заварих само един младеж .. с гъсти черни вежди, изпод които гледаха остри, проницателни очи. М. Марковски, ТС, 12.

4. За произведение на изкуството и литературата, анализ, коментар и др. — в който се проявява проникване в същността на проблемите и явленията, разкрива се или се доказва истината за нещата; проникновен, задълбочен, дълбок. — В нашия [шпионския] занаят са важни не фантазиите, а проницателният анализ на даденото. Б. Райнов, НН 1974 [еа]. Те [журналистите] са в състояние да направят проницателен коментар на актуално събитие или социален проблем. Вл. Трендафилов, ЗРЛ [еа]. Въпреки че тези сведения [за първите хора] далеч не са пълни, антрополозите са в състояние да направят някои доста проницателни догадки. К, 1986, бр. 4, 14. „Поглед назад“ е модерна проницателна белетристика — отвъд фактологията. Дем., 2001, бр. 296, 12.

5. Остар. За лъчи, миризма и др. — проникващ. Радиовълните, както е известно, се различават от светлинните лъчи по това, че имат по-голяма дължина на вълната, вследствие на което са по-проницателни. Пр, 1952, кн. 6, 73. Веднага били предадени сандъците с насолените риби, уж защото проницателната миризма на рибите вредяла на другите находящи се там стоки. Пряп., 1903, бр. 6, 2.

5. Остар. Пронизителен (в 1 знач.). Събори се нещо тежко на пода и един проницателен глас изрева, колкото си можеше: „Олеле, майчице!“. З. Стоянов, Съч. І [еа]. Не умела да говори, а вила или гракала с проницателен глас. Знан., 1875, бр. 10, 148.


Източник: Речник на българския език (онлайн)