ПРОНИЦА̀ТЕЛКА ж. Остар. Пророчица, предсказателка; прорицателка. „Иска да командва, а самият той не знае кой е“ — каза вчера позната проницателка за мой колега и приятел. ЛФор., 2001, бр. 18, 12. Между другото, жените, като особено емоционални същества, могат да станат проницателки много по-лесно от „суховатите“ и излишно логични мъже. С, 2004, бр. 3952, 22.