ПРО̀НИЯ ж. Истор. 1. Само ед. Във Византия, Средновековна България и Сърбия — феодална форма на условна поземлена собственост, при която централната власт преотстъпва на висши сановници поземлени владения срещу поемане на военни или други задължения. От средата на ХI в. във Византия била въведена нова феодална форма, наречена прония .. Вместо да плаща на чиновниците си, държавата им давала известна област, от чиито приходи те се издържали. Ист Х и ХI кл, 57. В Сърбия въпросът за наследствеността на пронията никога не е бил обект на спор между феодалите и централната власт, както във Византия. Хр. Матанов, ЮБЗ [еа].
2. Поземлено владение, преотстъпвано от централната власт на висши сановници при такава форма на собственост. Йоан Александър .. дарява на своите боляри пронии с всичко, що припада към тези пронии. Г. Цанев, СИБЛ, 583. Подари тази част от пронията с людете на братята от „Св. Седмочисленици“ да го споменават в молитвите си. М. Смилова, ДСВ, 15.
– От гр. πρόνοια.