ПРОНОМЕРО̀ВАНЕ ср. Канц. Отгл. същ. от прономеровам и от прономеровам се; номериране, прономериране, пронумероване. ЦИК реши да се занимава с прошнуроване и прономероване на изрядни документи. Сега, 2001, бр. 226, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)