ПРОПАГА̀НДА, мн. няма, ж. 1. Масово и системно разпространяване на определени политически идеи, партийна идеология сред обществото с цел привличане на привърженици за правителство, партия, политически деец и под.; пропагандиране. Из улицата сновяха комунисти .. По-смелите от тях се опитваха да правят на улицата пропаганда всред неутралните. Д. Димов, Т, 178. Младият Яворов ще се поддаде на социалистическата пропаганда, спечелила тогава по-събудената и отчаяната от политическите нрави интелигенция. М. Арнаудов, ЖТИ VI [еа]. В страната правителството на Б. Филов води пропаганда с оглед предстоящата агресия на Германия срещу Гърция и вероятните действия на българската армия за влизане в онази част от Беломорието, която се предвижда да бъде отстъпена на България. Д. Йончев, ББ [еа]. Партийна пропаганда. Правителствена пропаганда. Предизборна пропаганда. Печатна пропаганда. Устна пропаганда.
2. Разясняване, популяризиране и разпространяване на религиозни, нравствени, естетически, творчески възгледи, позиции, на начин на поведение, на живот и др. сред обществото; пропагандиране. Пропагандата на вегетарианството активно използва два основни морални аргумента: нормата „не убивай“, която се пренася и в отношението към животните; твърдението, че растителната храна благоприятствува нравственото развитие на личността. В. Проданов, Б [еа]. Религията е повсеместно забранена. Води се постоянна атеистична пропаганда както сред българите християни — православни, католици, протестанти, така и сред мюсюлманите. Култ., 1998, бр. 2, 16. Независимо от значителните успехи на пропагандата срещу тютюнопушенето през миналата година разходите за тютюневи изделия са за около 308 долара на семейство ежегодно. Кеш, 2004, бр. 30, 13. В закона за здравето е забранена всякаква пропаганда на алтернативната медицина. Нов., 2006, бр. 5, 12. Религиозна пропаганда. Здравна пропаганда. Пропаганда на националната култура. Пропаганда на здравословния начин на живот.
3. Като несъгл. опред. или приложение. Означава занимание и ръководство на дейност за масово и системно разпространяване на определени политически идеи, партийна идеология сред обществото от страна на определен отдел, орган и под. Целият духовен живот [в Третия райх] е съсредоточен в Имперската палата по културата, която се намира под контрола на министъра на „пропагандата и народното образование“. Ж. Желев, Ф, 147. „Министерството на пропагандата съобщава: .. Нека отечественофронтовските среди направят всичко възможно, щото злонамерените слухове по този въпрос да бъдат отбивани.“ А. Станоев, П, 50. Работеше в отдел „Пропаганда“.
4. Печатни и други материали, чрез които се извършва дейност за масово и системно разпространяване на определени политически идеи, партийна идеология сред обществото. — Използвам всяка минута за писане на подривна пропаганда, за да предизвикам общественото мнение. М. Загорчев, К (превод) [еа]. Трябва ли той [творецът] да бъде пионка на държавата, писач на пропаганда и защитник на благословените от държавата цели, или трябва да пренебрегва утвърдените от нея истини в търсене на своята собствена пo–висша действителност? А. Георгиев и др., СС (превод) [еа].
– От лат. propago ‘разпространявам’ през рус. пропаганда или нем. Propaganda.