ПРОПАГАНДА̀ТОР м. 1. Човек, който се занимава с масово и системно разпространяване на определени политически идеи, партийна идеология сред обществото с цел привличане на привърженици за правителство, партия, политически деец и под.; пропагандист. Без значение дали формално е партиен или безпартиен, на дело всеки човек на изкуството в тоталитарната държава бе длъжен да се идентифицира с политиката на партията — да стане неин агитатор и пропагандатор. А. Вачева и др., КК ІІІ [еа].
2. Човек, който се занимава с разясняване, популяризиране и разпространяване на религиозни, нравствени, естетически, творчески възгледи, позиции, на начин на поведение, на живот и др. сред обществото; пропагандист. Запознал се в Германия с новото течение в изкуството, наречено „експресионизъм“, Гео Милев става негов страстен пропагандатор. Л. Иванова и др., ЕИ [еа]. Далчев е един от най-усърдните пропагандатори на тезата, че символизмът представлява „откъсване от действителността“, с всичките произтичащи от това етически и естетически последици. Б. Пенчев, ТК [еа]. Той [Хименес Кабалеро] е големият и неуморим пропагандатор на испанската култура в чужбина. Б. Шивачев, Съч. I, 155. Около Неапол се намирала школата на Сирон, един от видните пропагандатори на епикурейското учение през 50 и 40 години пр. н. е. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 389-390.