ПРОПАГАНДА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до пропагандатор; пропагандистки. Като опитен журналист и публицист Хаджидимов добре знае организаторската и пропагандаторската роля на един печатен орган. Б. Кастелов, ДХ, 207. Социалистите в България започват организирана борба срещу Стамболовото правителство .. Те начеват чрез печатните си органи в. „Работник“ и сп. „Ден“ активна пропагандаторска работа сред народа, призовавайки го на борба срещу политическия режим. Д. Иванов, СС [еа]. Той настоява да бъде назначен за участъков агроном в Кнежа, където развива мащабна организаторска и пропагандаторска дейност. Дем., 2001, бр. 67, 11.

ПРОПАГАНДА̀ТОРСКИ нареч. По начин, който е присъщ на пропагандатор; пропагандистки.


Източник: Речник на българския език (онлайн)