ПРОПА̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропадам. При провеждане на минните работи един от най-важните въпроси относно безопасността на труда е предотвратяването на пропаданията. Хр. Марков и др., ТБ, 21. Всички други студентки се влюбват за по един семестър и любовта им е причина за пропадане на първия изпит. Хр. Смирненски, Съч. III, 31. Предаден на любов и революционна работа, той [Вазов] бива принуден да избяга след пропадането на въстанието през Пловдив и Цариград във Влашко. М. Арнаудов, ЖТИ IV [еа]. Не разрушавай бързо красотата си / с ревниви подозрения — прощавай ми / внезапните пропадания някъде. Хр. Фотев, Събр. съч. I [еа]. Пропадане на земната кора. Пропадане на земни маси. Пропадане на пътища. Пропадане на покрив. Морално пропадане.