ПРОПАДЍЯ, мн. няма, ж. Диал. Разруха, развала; съсипия. Невястата взела да злобне и да придирва — почнала тайно да скитори из долищата и .. да примамва и чужди мъже. Видял Пеко, че всичко тръгнало на пропадия. Й. Вълчев, РЗ, 25.
