ПРОПА̀РВАМ, -аш, несв.; пропа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спец. Обработвам нещо (дървесина, бетон и др.) с помощта на пара или висока температура в среда с повишена влажност. Пропарвам дървен материал.

2. Диал. Мокря платно при беленето му (Н. Геров, РБЯ). пропарвам се, пропаря се страд. В специални шахти — камери или парни котли, дървесината се пропарва. Това продължава, докато дървесината омекне достатъчно, за да може ножовете да проникват леко в нея. М. Тодоров и др., ТМСС, 271-272. Буковите дъги обикновено се пропарват или варят във вода. В. Цветков и др., МТД, 94.


Източник: Речник на българския език (онлайн)