ПРОПА̀РКА ж. Спец. Обработване на нещо (дървесина, бетон и др.) с помощта на пара или висока температура в среда с повишена влажност; пропарване. Произведената пара се употребява за отопление и различни производствени процеси (нагряване, варене, пропарка, сушене и пр.). К. Славомиров, Т, 320. В паровите камери след зареждането им със сурови материали се пристъпва към тъй наречената първоначална обработка или пропарка чрез пускане в камерата на пара. Д. Лалев и др., НМП, 64.