ПРО̀ПАСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Голяма открита дълбочина под стръмна скала, бряг, път и др.; бездна. Пред самите нас, под нозете ни, зее страшно дълбок дол, една пропаст! Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. Вие обичате планината. Обичате да се изкачвате по стръмните планински пътеки, да се катерите по върховете, да се надвисвате над пропастите. Хр. Одисеев, ТН, 55. От самия дънер на дъба, дебел три обхвата, с набръчкана кора, се спущаше стръмен, почти отвесен сипей и мощните корени на дървото, подровени от дъждовните води, висяха току над самата пропаст. М. Марчевски, МП, 98. Но как се отива в полунощ, без месечина, чак на самодивската поляна? Как се върви в тъмно през драки и бодли, през урви и пропасти, като няма ни път, ни козя пътека? БР, 1931, кн. 4-5, 163. Баща ѝ заповядал да направят една кула саде от дялани камъни и куршум, на едно място в пустинята над висока канара, пък отдолу голяма пропаст. Нар. прик., СбНУ XI, 101. ● Обр. Възседнал на кон, пътуваш самичък нощно време през гората .. Колкото по-навътре отиваш, толкова повече тоя свод става по-тъмен и твоят поглед почва да се губи в една пропаст от непрогледна тъмнина. Елин Пелин, Съч. V, 18. Една черна и бездънна пропаст от непрогледен мрак, пълен с неизвестност и недоверие. Й. Йовков, Разк. II, 201.
2. Прен. Много дълбоко, коренно различие между някакви същини или в характера, идеите, интересите и под. на някакви личности, групировки и др. В днешното динамично общество има пропаст между поколенията, която прави неразбираеми действията, желанията и целите на младите не само за възрастните, но и за хората на средна възраст. Д. Варзоновцев, ФМ [еа]. Демокрацията е заплашена от почти повсеместната мизерия и растяща пропаст между богати и бедни в страните от бившия социалистически блок. Сега, 1999, бр. 178, 8. Пропастта между разпокъсаните части на една нация ще расте, културното национално обединение и самоопределение все повече ще стават мираж. ДП, 2002, кн. 50 [еа]. Секи вече знае, че между днешния гръцки литературен език и най-чистото гръцко наречие съществува голяма пропаст. СбС, 38.
3. Прен. Пълен провал, разруха или гибел. — Бунт? Такова нещо, не дай Боже, то ще бъде пропаст! Ив. Вазов, Съч. XXII, 115. — Пиянството е по-страшно от най-страшните войни, по-катастрофално от най-силните земетресения и урагани .. Питам сега: като имаш такива примери .., защо сам тласкаш децата си към пропаст? Г. Караславов, Избр. съч. II, 127. — Мъже, пазете жените си! Ако тези хора успеят, ще настане голям разврат и вие не ще вървите към вечност, а към пропаст! Й. Вълчев, РЗ, 474. Искаме да размислим в кратко върху днешното състояние на нашите стопанки, от които всяка една е живот за домашните, напредък или пропаст за една къща, радост или скръб на стопанина си. Ступ., 1875, бр. 6, 44.
◊ Довеждам / доведа (докарвам /докарам) някого или нещо до края (до ръба) на пропастта; завеждам / заведа някого или нещо в пропастта. Книж. Ставам причина някой да изпадне в тежко, кризисно положение. Нейните [на опозицията] оратори се стремят да докажат, че за десетте години демократическата партия е донесла само беди на турския народ, че вместо към прогрес тя е довела страната до края на пропастта. ВН, 1960, бр. 2687, 3. През 70-те години в Италия успяха да омиротворят 5 000 въоръжени мъже, които бяха докарали италианската държава до ръба на пропастта. Култ., 2004, бр. 18, 6. Цанков обвиняваше Каравелов в нихилизъм Анатемосваше го, че с тоя нихилизъм ще заведе България в пропастта. В. Геновска, СГ, 226. Копая (изкопавам / изкопая) пропаст между някого или нещо. Книж. Създавам, пораждам големи, непреодолими различия или противоречия между някакви личности или др. Като изкопават между себе и жените си дълбока пропаст, взаимно унищожават един другиго. НБ, 1876, бр. 3, 12. Намирам се (съм) на ръба на пропастта. Книж. В много тежко, кризисно положение съм. Фирмата е на ръба на пропастта и тя е била така от година-две. Дем., 2001, бр. 196, 11. Напред пропаст, назад вълци. Диал. За много лошо, безизходно положение. Стигам / стигна (идвам / дойда) до края (до ръба) на пропастта. Книж. Изпадам в тежко, кризисно положение. Френското правителство беше дошло до края на пропастта. Народът беше крайно осиромашал и не можеше вече да плаща даждия. Лет., 1872, 183.