ПРОПА̀ЩАМ, -аш, несв.; пропа̀тя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Изпащам, препащам. Ние останахме сами самички като две сиви кукувици. Боже, само ти знаяш що сам аз пропатила, що сам аз претърпяла! Л. Каравелов, Съч. IV, 84-85. — Ви [вие] предизвиквате голяма буря. Оставете се от този талианец. — Не мога — отговорих аз. — Ама каква ви полза! Може и сами да пропатите. Св. Миларов, СЦТ, 158.