ПРОПЕДЀВТИКА ж. Книж. Подготвителен, встъпителен курс към определена наука, систематично изложен в сбита и елементарна форма. Княза беше същият доктор Вранев, доцент по пропедевтика на вътрешните болести, за когото Светла бе казала, че е роден за оперен певец. Ем. Манов, ДСР, 374. В училищата се избират две или три науки; но науки такива, които може и детинскийт ум да победи и усвои .. тия науки служат като пропедевтика за по-сериозни умствени трудове изпосле, кога се развие и наякне умът. Н. Бончев, Съч. I, 146. Хирургическа пропедевтика. Философска пропедевтика.
– От лат. pro- ‘пред, за’ + гр. παιδευτικός ‘възпитателен, образователен’ през нем. Propädeutik и рус. пропедевтика.