ПРОПЍВАМ1, -аш, несв.; пропѝя, -ѝеш, мин. св. пропѝх, прич. мин. страд. пропѝт, св. 1. Непрех. и прех. Започвам да пия (алкохол) за първи път или отново след период на въздържание. — Моля, моля! Една ракия и... лимонада! Келнерът отиде към тезгяха да изпълни поръчката, а Филип загледа изненадан приятеля си. — Ама ти... още ли не си пропил? Ив. Планински, БС, 58. Кочо е син на алкохолик. Двамата му братя бяха пияници. Той късно пропи, но почне ли, по три дни пиянствува. Чудомир, Дн [еа]. — Когато народът пиеше ракия, а чужденците идваха в България за сливова, ние купувахме кашони джин и уиски .. После, когато куцо и сакато пропи водка и уиски, ние се върнахме към гроздовата. Й. Хаджиев, СП [еа]. В онова време тамам бяха пропили младите турци ракията, и то най-напред бейските синове, които я пиеха скритом от бащите си. Ц. Гинчев, ГК, 356. Яд ли та е на турчин, моли бога да пропие ракия. Погов., БНТв ХІІ, 500.
2. Прех. Изразходвам, похарчвам пари, богатство или стойността на нещо (имот и др.) за пиене, в пиянство. Казват, че колкото пари имал, пропил ги, а жена му избягала. П. Стъпов, ЧОТ, 85. Два от магазините пропи още на времето... Когато аз се преселих в София, пропиваше третия. П. Незнакомов, СМ, 20-21. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току–виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. Бащино ли съм пропил имане, / тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена?! Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Работниците, когато получат своята заплата или когато бъдат отпуснати, пропиват в най-ближната кръчма изработените суми. Знан., 1875, бр. 15, 237.
3. Прех. Диал. В съчет. със същ. т ю т ю н. Пропушвам. Сега първите тютюнджии момчета пропиват тютюна скритом и често си изгарят джобовете, кога скрият от баща си запалената цигара. Ц. Гинчев, ГК, 356. пропивам се, пропия се страд.
ПРОПЍВАМ СЕ несв.; пропѝя се св., непрех. 1. Пристрастявам се към алкохола, ставам пияница; впиянчвам се. Момците се пропиваха отрано, буйствуваха често и сърдити на своята младост, гледаха с кръвясали очи дори и любовниците си. Кр. Велков, СБ, 11. Нейна фамилна гордост беше докторът — Атанас Сталев, но откак той се пропи и се затри, тя не само не искаше да го види, но се сърдеше дори когато споменаваха за него. Г. Караславов, ОХ I, 287. — Булката ме заряза, избяга при баща си .. А аз — що да сторя? Сам не знам как се пропих. Другите почват да пият по малко. А аз наведнъж. П. Бобев, ГЮМ, 83. — Къде е мъжът на Верчето? А? Да не се е пропил? Язък за момчето, нали викахте, че го чака голямо бъдеще? В. Пламенов, ГШ, 55. — Маса народ взе да се пропива, ама маса, ти го казвам, а тая работа според мене никак не е случайна. Ал. Томов, П, 79.
2. Диал. Увличам се в пиене; запивам се2. Попитах шеговито защо така му трепери ръката. — Пропихме се снощи — отговори той. Г. Райчев, Избр. съч. I, 17. Книже пише крал Матея на Петър Бана: „Що се пропи, Петре Бане, с кръчмарица?“. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1945.
◊ Кога мачка ракия пропие. Диал. Никога. „Ти ще ми платиш борча, кога мачка ракия пропие“ — рече сарачът, въздъхна и беше готов да изпрати по живо и по здраво брат си, но му докривя за детето. А. Гуляшки, Л, 346.
ПРОПЍВАМ2, -аш, несв.; пропѝя, -ѝеш, мин. св. пропѝх, прич. мин. страд. пропѝт, св., прех. 1. Прех. и непрех. За течност, влага, миризма и под. — прониквам в нещо, преминавам през нещо или изпълвам изцяло, насищам със себе си нещо; просмуквам се. Лазар преспа само два-три часа тая нощ — болеше го раната, изгаряше от жажда. Кръвта пропи през дебелите превръзки и не се знаеше дали бе спряла да тече. Д. Талев, ЖС, 437. Окачаха по талпите торби с джепане, мушамени, да не ги пропие влагата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 626-627. — Много кръв изтече от раната — каза загрижено партизанинът. — Може би е пропила чак до долу... Лепне всичко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 293. Напролет, когато липите цъфтяха, / нежният им аромат пропиваше / всичко наоколо / и упойваше душата ми. В. Димова, Р [еа].
2. Прен. За чувство, настроение и под. — обземам, обхващам, завладявам изцяло някого или нещо; изпълвам, прониквам1, просмуквам. Ния беше във всичките му сънища .. и се събуждаше той не с натежало сърце от жалост, а премалял от наслаждение, разляло се по тялото му, пропило всяка клетка. Д. Талев, ЖС, 360. Гадай смирен по лаври строги / завета мрачен и велик, / че само тоз ще види Бога, / що носи вечния му лик, / че той, пропит с любов трагична, / с престол дарява всеки роб. Т. Траянов, П, 7.
3. Ставам причина някой да бъде обзет, обхванат, завладян изцяло от някакво чувство, настроение и под.; изпълвам. Това поведение .. ни пропива със срам. Култ., 2003, бр. 36, 3. Стиховете на поета ни пропиват с оптимизъм.
4. Прен. Проявявам се в нещо, като повлиявам на неговите характеристики, на същността му; прониквам1, пронизвам. Догматизмът вече бе така пропил цялата култура, дотам беше се превърнал в духовна характеристика на епохата, че и апокрифът стана всъщност една друга .. догматична система. В. Мутафчиева, ИКМ, 95. „Бай Ганьо“ е една сатира на нашите нрави. Или по-скоро той е една весела книга, пропита с хумор. Б. Шивачев, Съч. I, 77. Дълбоко в себе си обаче човекът все още е запазил спомена за свободата, която е пропивала съзнанието на предците му. Нов., 2007, бр. 167, 11. пропивам се, пропия се страд. Импрегнирани влакнести материали. За подобряване на електроизолационните свойства тъканите и лентите се пропиват с лакове. Ел XI кл, 1965, 36.
ПРОПЍВАМ СЕ несв.; пропѝя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. с. За вещество, среда и под. — поемам в себе си, поглъщам, попивам1 нещо (течност, влага, миризма, изпарения и под.) обилно, в значително количество; напоявам се, просмуквам се. Много често при боравене с изходните суровини или полуфабрикати тъканите на облеклото се пропиват с органични материи и стават благоприятна среда за бързото развитие на микроорганизми. Ив. Златев и др., МЗ, 78. Джентълмените обличали специални копринени сака за пушене, за да не се пропива с миризмата на пурата облеклото им. С, 2004, бр. 4233, 16.
2. Прен. С предл. о т, с. Обзема ме, обхваща ме изцяло някакво чувство, настроение и под.; изпълвам се, прониквам се. През кроткия слънчев ден, .., с наслада прехвърлям купищата съчки, домъкнати от наводнението, пропивам се от спокойствие. Б. Мисирков, РТДМ (превод) [еа]. Произнесе кратка реч подобно генерал преди началото на боя. Не знам какво каза, помня само, че ни [актрисите] посъветва всяка да се пропие от чувството за собствената си незначителност. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. Пропивам се с вяра в утрешния ден.