ПРОПЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от пропивам1 и от пропивам се. Зографът пропи всичко, що имаше, и като нямаше повече за пропиване, загуби свян и сядаше край масите на съвсем непознати да го черпят. Хр. Пелитев, СбХС, 300. Деспотичната слабост и пропиване на бащите .. са превръщали майките в мъченици и герои. П. Воденичаров, ЕПВ [еа].
ПРОПЍВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от пропивам2 и от пропивам се. Поради трудното пропиване на смолата в азбестовото влакно понякога смесването на изходните компоненти се извършва под налягане. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 69. Употребяват се [лаковете] за пропиване на влакнести материали — тъкани, прежди и др., за да се подобрят техните електрически и механични свойства. Ел XI кл, 1965, 35. Пластичността в случая се ражда не само от последователното описване на конкретни действия, а от пропиването на природата с човешко вълнение до степен на олицетворение. БЕЛ, 2005, кн. 1, 12.