ПРОПЍЙКЪ̀ЩА, -та, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Пияница. — Богдан ли? .. Той е пропийкъща, .., той е задлъжнял и на кучетата. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 12-13. Младите са пропийкъща / и развратници, / весден стърчат пред чуждите / градски вратници. Л. Каравелов, Съч. I, 100.