ПРОПЍСКВАМ, -аш, несв.; пропѝскам, -аш и пропѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Надавам изведнъж и за кратко време писък; пропищявам, изписквам, изпищявам. Бяха кротки [пилетата]. Кой въздиша в нощта? — само мъртви / са там... / Тих ветрец ли шепти между тях? / Или есенен лист прошумява едвам? / Или птица прописква от страх? Л. Даскалова, СТ, 103. Тъкмо под носът на пъргавий юнак / прописна кой знай що и се въвре в земята / и пръст изхвръкнала засипа му ръката. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 230.
2. Само несв. Пискам, пищя от време на време. То [бебето] бозаеше и от време на време пропискваше — стомахчето му още не беше свикнало с храна. Ил. Волен, МДС, 42.