ПРОПИЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пропищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропищя̀л, -а, -о, мн. пропищѐли, св., непрех. 1. Надавам изведнъж и за кратко време писък; прописквам, изписквам, изпищявам. Струваше му се, че ей сега ще чуе да се разбиват врати или отчаяно ще пропищи някъде жена. Но в селото беше тихо. Й. Йовков, Разк. I, 205. В срещната кръчма тъжовно пропищя гайда. Елин Пелин, Съч. II, 22. Полунощ. Потайна доба. / Сова пропищи. / Мъртвите ли шепнат в гроба? / Вятър ли свисти? Л. Даскалова, СТ, 121.
2. Започвам изведнъж да пищя; запищявам. Щом богомолците пропищяха, свещеникът се обърна полека и като видя отоманските войници, прекъсна службата. А. Каралийчев, С, 46. Банята се изпълни със смях, говор и закачки .. — Чушка! — извикаха неколцина изведнъж. Стражарите, които се бяха сапунисали, отвориха неволно очи и едва не пропищяха от лютивата пяна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 164-165.
3. Прех. Казвам нещо с висок, силен, писклив глас; изпищявам, изписквам. Намери в указателя номера на фабриканта Векилски и взе слушалката. Тънък гласец пропищя насреща: — Ало? Кой? М. Грубешлиева, ПИУ, 249. — Ай, ай! — пропищяха в къщата жените, покъртени от Рамзинината мъка. Б. Несторов, АР, 286. Отвъд храсталака се раздава женски вик: „Евелина! Евелина!“. Детето пропищява нещо в отговор и се спуска назад по посока на вика, сподиряно от кучето. Б. Райнов, ГС 1971 [еа]. „Дорде ги не изхарчи, той няма да миряса. А-а-а-а! Чак сега ми поолекна на сърцето“ — говорила Стоянова майка на една своя съседка. Съседката поклатила главата си и пропищяла: „Да ни опази Господ!“. Л. Каравелов, Съч. VII, 74.
4. Прен. За свирка и под. — издавам изведнъж силен, пронизителен звук; проревавам. Локомотивът иде тържествено .. Издига се бяла па̀ра и остро пропищява свирката. Й. Йовков, Разк. III, 139. Получих необезпокояван топката. Протегнах ръка и я забих в коша .. Свирката пропищя. Ат. Мандаджиев, ОШ, 83. Някъде отдалеко пропищява локомотив. Трепвам. Къде съм попаднал?! Цв. Марангозов, Б [еа].
5. Прен. За куршум, стрела и под. — минавам бързо, прелетявам със силно свистене някъде, покрай някого или нещо; просвистявам. Миню отвори дворната врата и кимна на момчето да влиза. В това време от южния край на селото пропука пушка и куршумът пропищя някъде зад тях. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229. Той се оглежда внимателно, за да намери по-удобен път, или пък за да следи отгде е по-безопасно. Шрапнели все още падаха наблизо, пропищяваха и куршуми. Й. Йовков, Разк. I, 92. Пропищява снаряд, светкавица разтърсва въздуха, грохот дъни земята. А. Гуляшки, Л, 80. Светнаха копията на драговолците, звъннаха мечовете им, пропищяха първите стрели над ромейските гарнизони. Новата българска войска порастна бързо. А. Каралийчев, ПГ, 101.
6. Прен. Обикн. с предл. о т. Силно негодувам поради невъзможност да търпя повече някакви страдания, притеснения, тормоз, на които съм подложен; изпищявам, проревавам, проплаквам1. От крадливите черкези цялата околия била пропищяла. О. Василев, ЖБ, 12. — Кмете, викам, селото пропищя от тоя вагабонтин. Нито ще го съдя, нито нищо. Донасям само да знаете какви хора има. Н. Кирилов, ПД, 82-83. Той ѝ разправи историята на граф де Вилянуева, живял през осемнадесетия век, от лудориите на когото пропищели придворните дами на кралица Изабела. Д. Димов, ОД, 87. — Вий ли ще ме съдите, вий ли ще се заканяте на мене! Дето сте потънали в кражби и грехове, човек няма да не е пропищял от вас! П. Тодоров, Събр. пр II, 360. Че де стъпяла нога им, / светът пропищява: / черкови, села, градища — / сичко пепел става! Ив. Вазов, Съч. IV, 30.
◊ Дете в (у) майка пропищява / пропищи; пропищява / пропищи дете в майчината си утроба. Разг. Положението става нетърпимо поради жестокостите, зверствата на някого. — Какво има? — В Аджар са дошли аскери... Дете в майка ще пропищи. М. Марчевски, П, 10. Освен като направил [чорбаджията] в селото си да пропищи дете у майка, но още и след смъртта си оставил спомен. Ил. Блъсков, СК, 5. — Сигурно си чувал за бистричанския кмет? .. — Не съм — отвърна той сухо. — Жалко! Инак щеше да знаеш, че от него беше пропищяло и дете в майчината си утроба. Л. Станев, ПХ, 35.