ПРОПИЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропищявам и от пропищявам се. Пеев вдигна апарата, превъртя бутоните нетърпеливо. Нищо! Всички станции мълчаха. Само някакво слабо пропищяване при смяната на вълните. П. Бобев, Ф [еа].
