ПРОПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; пропла̀ча, -еш, мин. св. пропла̀ках, св., непрех. 1. Плача, заплаквам1 изведнъж и за кратко; изплаквам2. Легнахме си рано и веднага заспахме. По едно време жената проплака насън и аз се пробудих. К. Петканов, ДЧ, 82. Изправи се пред нея, извишил ръст две педи над главата ѝ, свали капелата си и целуна почтително майчината ръка, а майката проплака и не смееше да го прегърне. Д. Талев, ПК, 601. Доде Петкана плакала / и дребни сълзи ронила, / дете у люлка проплакало. Нар. пес., СбНУ II, 44. ● Обр. В същия миг в душата му проплака скръбна мелодия на кларнета и той видя узрели жита, червени макове и една жена, хубава и властна. Й. Йовков, ПК, 167. // За дете — заплаквам за първи път след раждането си. Раждаемостта в селото е сред най-високите във варненско и всяка година тук проплакват по 30-35 бебета. ДТ, 2006, бр. 22, 17. Поради дихателни проблеми бебето не проплака веднага. // За птица и др. — издавам изведнъж и за кратко звуци, подобни на плач. Навън се чуха стъпките на лагерния пазач. Отнякъде проплака улулица. П. Проданов, С, 135.
2. Само несв. Плача от време на време. — Как е малкият? Проплакваше до някое време, но сега спи и не ми се вижда да има огън. Д. Талев, ЖС, 406. Едно дете на не повече от година и половина седеше на къщния праг на голо задниче и проплакваше жално-жално. Никой не му обръщаше внимание. Д. Ангелов, ЖС, 78. Когато кърмачето проплаква през нощта и в интервалите през деня, препоръчва се да му се дава преварена вода с 5 % захар. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 108. // За птица и др. — издавам от време на време звуци, подобни на плач. От сухата топола зад къщата с тайнствен глас проплакваше сова. X. Русев, ПС, 80.
3. Прех. Казвам, изричам нещо с плач, с плачевен глас. — Какви страхове съм преживяла за тебе, сине, — проплака тихичко тя, — какви мъки! Г. Караславов, Избр. съч. V, 365. — Аз нали ти казвах, така се страхувам! — проплака гъркинята, като мяташе бързи погледи наляво и надясно. Ст. Дичев, ЗС I, 577. — Хайде да опитаме още веднъж. — А, не! Стига ми! — проплаках и разтърках трите цицини на гордото ми чело. Ив. Остриков, СБ, 55. Уморена, изтерзана в непрестанна борба с незадоволения майчински инстинкт в себе си, .., тя проплакваше: — Нема... нема дяволи. Самата аз станах дявол за себе си. Запази ме, Боже, запази ме да не сгреша. Д. Талев, ПК, 365. Болната проплака нещо насън.
4. Започвам да плача, да роня сълзи; заплаквам1. Всичко това ся поправи, когато образът на Св. Димитрий проплака с кървави сълзи. Б. Димитров, Я I (превод), 82.
5. Прен. Обикн. с предл. о т. Силно негодувам поради невъзможност да търпя повече някакви страдания, притеснения, тормоз, на които съм подложен; пропищявам, проревавам, изпищявам. Оттогава много още изедници проплакаха от Руско Караджа, на много още гладни хляб даде, но хора на Мурра бей никога не докосна. П. Константинов, ПИГ, 135. От Стояновите момчета е проплакал сичкият град. Л. Каравелов, Съч. VII, 22. Това лято беше за нас малко по-щастливо, защото имахме случай да очистиме няколко злодейски душици, от които беше проплакала сичката сиротиня. П. Хитов, МП, 15.
◊ Дете в майка проплаква / проплаче. Разг. Положението става нетърпимо поради жестокостите, зверствата на някого. Черни, грозни татари яхат луди коне и де кого срещнат, колят и бесят. Дете в майка проплаква. К. Петканов, X, 230. — Реките почервеняха от християнска кръв. Дете в майка проплака. Д. Талев, ПК, 594. — Знайте, че той не беше никак отреден да наследи баща си; защото, ако постанеше цар, имаше да проплаче дете в майка. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 80.
ПРОПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; пропла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пропла̀кнат, св., прех. Изплаквам1, оплаквам1 нещо изцяло. Триех я [пара̀та] на някоя плочка, измивах я с вода, лъсках я с песъчинки, пак я проплаквах с вода, дорде лъснеше на слънцето. Кр. Григоров, ОНУ, 9. Проплакна котлето, плисна водата през прага. Й. Радичков, СР, 59. Белчо разтърси глава, задържа хорото и извика на кръчмаря: — Цвятко, донеси червено вино да проплакна устата си! К. Петканов, МЗК, 144. Гъркът се усмихна криво и плисна остатъка от виното в гърлото си, сякаш да го проплакне. Н. Антонов, ВОМ, 131. проплаквам се, проплакна се страд.
ПРОПЛА̀КВАМ СЕ несв.; пропла̀кна се св., непрех. За вода — започвам изведнъж и за кратко време да се плакна, да се плискам. Посегна нервно, нетърпеливо с разголените си ръце и надигна каната, в която се проплакна течност, глътна жадно няколко глътки и сложи каната на мястото ѝ. Д. Талев, ЖС, 255.