ПРОПЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; пропля̀скам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж и за кратко издавам плясък; изплясквам. Няколко прилепа се подплашиха и захвърчаха, един бухал пропляска с криле. Н. Хайтов, Л, 25. Някаква пустинна птица пропляска с черни крила и кой знае защо тоя плясък прозвуча като отглас от легендите за Клеопатра. Ст. Сивриев, ЗСБ, 141.
2. Само несв. Пляскам от време на време. Докато то [ятото] летеше, тук-там върхарите на дола оживяваха, пропляскваха криле. Д. Фучеджиев, Р, 204.