ПРОПОВЀДНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което разпространява, проповядва някакво религиозно учение, вярване. От книгата на Орбини са се ползували и българските католишки проповедници, които са се учили в Рим и често са посещавали Дубровник. Б. Пенев, НБВ, 18. Епископите залегнаха да направят тук истинска монашеска академия. И академията наводняваше с проповедници селищата на траки и на словени. Й. Вълчев, СКН, 15. Баща ми бранеше с всичкото си красноречие това, което протестантските проповедници оборваха: празниците на светците, постите, култа към Св. Богородица, църковната йерархия. Еднъж, след като се разменили всички доводи, той задал най-сетне на проповедника следните два въпроса: „Ако върша добри дела и остана в православието, мога ли да се спася?“. „Можете“ — отговорил малко смутено проповедникът. С. Радев, РС 1994 [еа]. „О, тоя преподобни отец е велики проповедник!“ — говореха нашите благочестиви христиене и повдигаха очите си към небето. Л. Каравелов, Съч. V, 66-68. Християнски проповедници. Пътуващ проповедник.
2. Прен. Горещ привърженик и разпространител на някакви идеи, възгледи, схващания и под.; пропагандатор. Такъв беше човекът, познат под имената Дяконът, Васил Левски, Апостолът, който беше пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето! Ив. Вазов, Съч. VI, 73. В преводите си бъди проповедник на революцията и защитник на сиромасите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 396. Дружеството отколе беше обявило война на пиянството, а сам той беше станал най-ревностният ѝ проповедник. Й. Йовков, Ж 1920, 45. Протестите срещу проповедниците на българо-сръбска война изглежда имаха резултат. Народът не желаеше да се впуска в безсмислени авантюри. Ив. Илчев, БА, 143.