ПРОПОВЀДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Дейност на проповедник. Проповедничеството и храмовите изображения, назовавани „библия на неграмотните“, били използувани като две от най-добрите средства за християнизиране. Ив. Дуйчев, РС, 382. — Аз изобразявам, а не внушавам своя възглед. Проповедничеството е друго нещо. Ал. Гетман и др., СБ, 255. Тъй също не дохождаха при българите и гръцки мисионери. Единствените проповедници на християнската вяра между българите бяха само покорените славяни; но те нямаха голям успех, защото бяха малко способни към проповедничеството. Р. Каролев, УБЧИ, 4.