ПРОПОВЯ̀ДАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар. 1. Проповядвам; проповядувам. Преосвящений Софроний учеше селските дечица да четат и пишат по български, а после като владика вече проповядаше словото Божие. Р. Каролев, УБЧИ, 149-150. После смъртта на Св. Методия против неговите ученици, които са проповядале по Моравия и по Панония, е било въздигнато гонение от немското и римското духовенство. СбС, 162-163.
2. Казвам, разказвам, съобщавам; проповядувам. Скочи бързо от дивана си с това намерение, да отиде абие в царская палата и да проповяда на калифа Мустафа чудесная история. БДн, 1857, бр. 10, 40.
3. Прен. Провъзгласявам, обявявам; проповядувам. Согласно с Англия Прусия проповяда съвършена неутралност. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 2, ч. II, 194. В тия времена некой болгарин Петър .. думаше, защо е син Аронов и внук Самуилов. И така повяроваше, болгарете проповядаха го царя. Хр. Павлович, Ц, 42. проповядам се страд. Когато Христовото учение захванало да ся проповяда и разсява по ония места, то между другите народи и българете били приели християнската вяра. Д. Войников, КБИ, 27. А какво са върши у нас? Превождат са глупости, пишат са бездарни поезии, .. проповяда са безнравственост. СбПер. п II, 172.