ПРОПОВЯ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проповядвам и от проповядвам се; проповед. В 1707 е излязъл нов, още по-строг хатишериф, който забранява проповядването на католичеството в Турция. Б. Пенев, ИНБЛ І [еа]. В Русия се активизираха дружествата за славянско обединение, но дейността им бе подчинена на строг полицейски контрол и възможностите им за проповядване на възгледи, различни от официалните, бяха минимални. Ив. Илчев, БА, 81. Догмите на Маркса, както и своеобразният начин на тяхното проповядване от нашенските социалдемократи, са били и ще бъдат неведнъж обсъждани в „Мисъл“. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 280. Проповядване на християнското учение.