ПРОПОВЯ̀ДУВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Проповядвам; проповядам. Никой не трябва да мисли, че беше лесно за апостолите да ся отделят от народа си и от роднините си, за да могат да проповядуват Евангелието на язичниците. ИЗ 1877, 1881, 381-382. И го прогласили за еретика, т. е. за человека, който проповядува в народа лъжливо и вредително учение. Г. Йошев, КВИ (превод), 205. И където ходите, проповядувайте и казувайте: Царството небесно наближи. КТЕМ, 163. Сначала наши прародители беха безславни и нищо, а после со своею храбростю стигнаха до весма високаго степене слави, както много историци проповядуват. Хр. Павлович, Ц, 3. проповядувам се страд. Густав Ваза приел после лютеранска вяра и заповядал да ся проповядува по всичкото негово господарство учението Лютерово. Г. Йошев, КВИ (превод), 280. „Учението на Св. Евангелие — думаше — не тряба да ся проповядува чрез огън и нож, но чрез кротко наставление и примерно поведение.“ П. Кисимов, ОА II (превод), 83.