ПРОПОРЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се намира в определено съотношение по количество или размер с друг като съставна част, елемент на някакво цяло. Предложението е всеки един от притежателите на дялове от капитала на кредитната институция да може в едномесечен срок да запише пропорционално количество от новите акции, съответстващи на досегашния му пакет. Банк., 2006, бр. 23, 12. Става дума за диета, която се свежда до следното: ядеш колкото искаш, но храната съдържа пропорционални количества мазнини, въглехидрати и протеини. Нов., 2006, бр. 137, 16.
2. Който притежава правилни пропорции (в 1 знач.); съразмерен, хармоничен. Тази изложба определено е неконвенционална .. Моите женски тела не са красиви, с пропорционални форми. Деформацията е форма на изказ. МД, 2004, бр. 28, 11. Пропорционални черти на лицето.
3. Мат. За величина — който се намира в отношения на пропорционалност (във 2 знач.) с друг. Аристотел считал, че скоростта, с която дадено тяло пада на Земята, е пропорционална на неговото тегло. М. Калинков, ГГ, 15. При равномерните движения изминатият път е пропорционален на протеклото време. Физ. VIII кл, 1980, 22. Скоростта на химичните реакции е пропорционална на концентрацията на реагиращите вещества. Хим. XI кл, 1965, 33.
◊ Пропорционален пергел. Мат. Уред, състоящ се от две линийки със заострени краища, чрез който се извършва намаляване или увеличаване на отсечки с избран мащаб. Той [Галилей] изобретил пропорционалния пергел, с помощта на който лесно се извършвали различни геометрически операции. М. Калинков, ГГ, 20. Пропорционална избирателна система. Юрид. Избирателна система, при която мандатите в избирателния закон се разпределят пропорционално на гласовете, подадени за отделните листи на политическите партии, коалиции и движения. С прилагането на пропорционалната избирателна система се въвежда принципът „За равен брой гласове — равен брой депутати“. Др. Драганов, Д [еа]. Въвеждането на пропорционалната избирателна система .. е един грамаден прогрес за политическия живот в царство България. БД, 1909, бр. 31, 1.