ПРОПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; пропра̀вя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Със същ. п ъ т, п ъ т е к а, п ъ р т и н а и под. Минавам през нещо или вървя, движа се някъде пръв, като преодолявам пречки, препятствия и очертавам път, по който може да се мине след мене. Ето една пътека, по която друг никой не ще мине. Леля ѝ Рада сама я е проправила през дълбокия сняг — от къщи чак до портата. А. Каменова, ХГ, 113. Тримата отново нагазиха в снега, като Стефо продължи да върви напред и да проправя пъртина. Д. Ангелов, ЖС, 209. Бенко отново взе Петручио на ръце и тръгна след мистър Уили, който бързаше напред и с мъка проправяше път сред оживената улица. Ал. Бабек, МЕ, 152. Останалите конници проправиха между тълпите дълъг коридор и като се наредиха един срещу друг, задърпаха конете назад, за да разширят коридора достатъчно. Й. Вълчев, СКН, 41. Стадото като всяко стадо от своя страна е заето с грижата да не обръща внимание на забележките на пастира, .., да се катери по най-големите стръмнини и да проправя във всички посоки кози пътеки. Й. Радичков, СР, 19. проправям се, проправя се страд. Упорно път нататък се проправя. К. Христов, В, 74. проправям си, проправя си възвр. Той падаше, ставаше и с мъка си проправяше път през клонаците и шубраците. Д. Спространов, С, 261. Тръгна навън, към Искъра и заснежената планина. Беше решил да си проправи път през снеговете към Рилския манастир. А. Христофоров, А, 232. Салонът се препълни, около вратата се трупаха новопристигналите, провираха се навътре, проправяха си път с лакти, с колене, пухтяха зачервени. Г. Караславов, СИ, 159. Между пет и шест часа в бара е така пълно, че е трудно да си проправиш път до тезгяха. П. Вежинов, ДМ, 46.
◊ Проправям / проправя път<я> (пъртина). Книж. 1. На някого. Премахвам всички пречки пред някого и му давам възможност да постигне нещо, да осъществи намеренията, целите си. По-старият писател обичаше по-младия и досега тайно му беше проправял път из списанията и издателствата. П. Вежинов, ДВ, 56. Всички господари са бързи, припрени, види се, защото все други им проправят пъртина в живота. М. Смилова, ДСВ, 145. 2. Премахвам всички пречки, за да може нещо да се прояви, да действа, да се развива, да се осъществи. Всички битови и революционни Каравелови произведения имат една цел — да покажат на българите и на света непосилността на игото и да проправят пътя на народната революция. В. Йосифов, Избр. тв I, 78. Отец Ефрем дълго мълча, без да отмести поглед от скута си. Веднъж само прихвана лоб, като да изтрие неизбила пот или да проправи пъртина на истината в душата си. М. Смилова, ДСВ, 87. Проправям си / проправя си път<я> (друм), обикн. към нещо. Книж. Премахвам всички пречки, за да постигна нещо, към което се стремя, да осъществя намеренията, целите си. — Рекох му — продължи Войдан, — нямам щерка за болярин, който и майка си би продал в робство, за да си проправи друм към големство. М. Смилова, ДСВ, 37. Чрез бляскавите си ораторски дарования Цицерон си проправил път към висшите господарствени длъжности. Н. Михайлов, РВИ (превод), 251.