ПРОПРА̀ВЯНЕ ср. Отгл. същ. от проправям и от проправям се. Поразителна е бързината, с която тропическата растителност заличава пътеките веднага след проправянето им. К, 1963, кн. 2, 3. Водачите се сменяха. Проправянето на пътека в дълбокия сняг беше трудна работа Ю. Чернева, ПП (превод) [еа].