ПРОПРЀТОР м. Истор. В Древния Рим — бивш претор, който е назначен от императора за управител на провинция с преторски права. Пръскал [Цезар] извънредно много пари, за да спечели благоразположението на народа. При това нямал пари — вземал ги в заем. Когато го назначили пропретор в Испания, дължал толкова много пари, че кредиторите му го сграбчили за яката, дето има една дума, и не го пускали да замине. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Дакия, обърната в римска провинция, оправяше са от един римский магистрат под титул пропретор. Т. Шишков, ИБН, 46.
– Лат. propraetor.