ПРОПСУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв. 1. Непрех. Изричам псувня; изпсувам, напсувам. Мъжете едва се поизвърнаха, докато стражата прекарваше покрай и между тях незвания гост. Тук-там по някой пропсува под мустак, един шумно се изплю. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 476. Петър Сусов ни пиеше, ни пушеше, ни пък псуваше на майка. Заяко веднъж само го чу да пропсува. Й. Радичков, СР, 152. Усети внезапно бликналата им омраза в погледите и трепна .. Някой тихичко пропсува. Ст. Вълев, КГБО [еа].
2. Прех. Казвам, отправям към някого или нещо псувня; изпсувам, напсувам. Момчето му заприлича на тия цигани, дето ти искат по два гроша за тарга гюбре, а щом им покажеш пестник или дори само ги пропсуваш през зъби, свият се и веднага рекат: „Дай две пари и халал да ти e!“. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 313. Разшетала се баба Яна, пита меси, вино точи, в това време сърдитият бей взел, че я пропсувал на турски. А. Жалов, ПБ, 75. Насреща му троица латини, / па видеа Марко Кралевити, / отдалек му вера пропсуваа. Нар. пес., СбНУ XI, 34. пропсувам се страд. и взаим. от пропсувам във 2 знач.