ПРОПУ̀КВАМ1, -аш, несв.; пропукам, -аш, св., непрех. 1. За предмет, дъска, лед и под. — изведнъж издавам пукот един или няколко пъти; изпуквам1. Пропукаше ли нейде съчка, настъпена от мишка или заек, дъхът им начаса замираше: — Идат стражари! Г. Русафов, ИТБД, 139. Извиваше през коляното си опалена двурога вила. Суровото дърво пропукваше в ръцете му. Н. Нинов, ЕШО, 18. Пропука главня, срина се в жар и рой искри се устремиха нагоре. М. Смилова, ДСВ, 114. Младият ветеринарен лекар Бориславов отиваше сутрин в лечебницата зиморничаво свит в студентското си пардесю. Под краката му пропукваше тънката ледена корица на локвите и по панталоните му се плискаше кална вода. Ив. Венков, ХКН, 79. Като скочих от един плет, под мене пропука лед, затънах във вода до над колене. Кр. Григоров, ОНУ, 101.
2. За огнестрелно оръжие, най-често пушка — изведнъж издавам изстрел, пукот, стрелям изведнъж един или няколко пъти; изпуквам1. Той гледаше към Балкана, взираше се по урви и по пътеки, напрягаше слуха си да чуе дали сред тая зимна тишина не ще пропукат някъде пушки. Й. Йовков, СЛ, 91. От неприятелските окопи се надигнаха гъсти маси, разпръснаха се и тръгнаха в настъпление. Пропукаха няколко пушки, обади се една картечница и след това всичко утихна. К. Петканов, МЗК, 256. Внезапно зад гърба му пропукаха карабини. Той се хвърли настрана, падна по очи и зарови глава сред мокрия клечетак. Ив. Хаджимарчев, ОК, 416. Миню отвори дворната врата и кимна на момчето да влиза. В това време от южния край на селото пропука пушка и куршумът пропищя някъде зад тях. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229. Изведнъж пропука пушка, / еква вик: „Ура!“. / Клони и върхари люшка / старата гора! Л. Даскалова, СТ, 116.
3. За става, кост — при определени движения, притискане и под. издавам изведнъж краткотрайно пукане; изпуквам1. Кънъо се запъна, поочупи смутено пръстите си и ставите му пропукаха като сухи тресчици. А. Гуляшки, Л, 64. Стамат се изправи. Разкърши рамене и костите му пропукаха. А. Гуляшки, МТС, 135. После той пак продължи да копае и ставите на силното му тяло пропукваха. С. Северняк, ИРЕ, 85. // Прех. Разг. Рязко издърпвам, изтеглям или извивам пръстите на ръцете си, като при движението ставите издават краткотрайно пукане; изпуквам1. — Я слушай! — вдига острото си лице Чекора и пропуква кокалците на пръстите си. Ст. Даскалов, ЕС, 102.
ПРОПУ̀КВАМ2, -аш, несв.; пропу̀кам, -аш, св., прех. 1. Правя пукнатини някъде, ставам причина нещо да се покрие с пукнатини, да се нацепи или сцепи. Когато искаме от семената да получим нови растения, ние ги засяваме във влажна, топла, рохкава почва. Тогава коренчето на зародиша пропуква семенната обвивка, а след това излиза и зародишното стъбълце. Бтн VI кл, 23. Проливните дъждове отнесоха пътища и пропукаха десетки къщи в Родопите и Пиринския край, алармираха от Гражданска защита. С, 2004, бр. 4307, 11. Топли ветрове през месец юни / ще го [езерото] погалят и ще го целунат, / ще разведрят над него небосклона / и ще пропукат ледната му броня. Д. Пантелеев, ВДК, 17.
2. Прен. Ставам причина нещо (коалиция, съюз, мнозинство и под.) да се разпадне, да престане да съществува; разрушавам, унищожавам. Скандалът, разтръбен от медиите, е на път да пропука .. голямата дясна коалиция. Кеш, 2003, бр. 49, 9. Дебатът за интегралната бюлетина .. пропука крехкия баланс в новата либерална коалиция. Кап., 2005, бр. 12, 7. На отминалите местни избори бе пропукан политическият монопол на движението в Източните Родопи. Дем., 2001, бр. 60, 2. пропуквам се, пропукам се страд.
ПРОПУ̀КВАМ СЕ несв.; пропу̀кам се св., непрех. 1. Получавам пукнатина или пукнатини по повърхността си; сцепвам се, разцепвам се. Коремът на ладията се удари в подводна канара .. Дъното се пропука и вода заблика под нозете ни. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Но нали били облечени в железни дрехи, щом се събрали на едно място, рицарите много натежали, ледът се пропукал под краката им и те потънали. А. Каралийчев, ТР, 50. Между ударите, когато портата пращеше и дъските започваха вече да се пропукват, Митко дочу шеговития глас на Гърбушката. М. Марчевски, МП, 134. Габровци майсторяха пушки, но те бяха тежки и биеха накъсо, често се раздуваха и пропукваха по цевта. Д. Рачев, СС, 123. Натисна ралото. Биволите бавно пристъпиха и затънаха в меката влажна земя. Дълбоко се забиха ушите на ралото. Пропука се земята. А. Каралийчев, В, 23. ● Обр. На изток небето се пропука, над Курудаг просветля тънка ивица. Нощта си отиваше. Ст. Сивриев, ПВ, 118.
2. Прен. За коалиция, съюз, мнозинство и под. — разрушавам се, разпадам се, преставам да съществувам. Скърпеният с толкова усилия през първата половина на 1912 г. Балкански съюз само след шест месеца започва да се пропуква. Д. Димитров, БДМВ (превод) [еа]. Веднага след подписването на споразумението новият либерален алианс започна да се пропуква. Кап., 2005, бр. 6, 14. Мнозинството се пропуква и настъпва криза във властта. Дем., 2001, бр. 55, 5. Изолационизмът се пропука след нахлуването на китайските комунисти в Тибет. Нов., 2004, бр. 304, 12.
◊ Ледът се пропуква / се пропука. Книж. Подобряват се, нормализират се отношенията (между различни хора, държави и под.). Доскоро бяхме скарани с приятелката ми, но ледът се пропука и вече си говорим. Пропуквам / пропукам леда (ледовете). Книж. Подобрявам, нормализирам отношенията си с някого. Русия и Полша пропукват леда .. Руският президент се надява да се възползва от настъпилото напоследък затопляне в руско-полските отношения, за да даде тласък на търговските връзки. Дем., 2002, бр. 14, 15.