ПРОПУ̀СКАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропускам1 и от пропускам се; пропущане1. При пропускане на електричен ток през разтвора на един електролит йоните на последния се устремяват към електродите и пренасят електричеството. Хим. VII кл, 1950, 54. За тази цел .. се установява опитно оптималното количество масло, което трябва да се пропуска под валяка, като се определя процентът на водата в маслото при всеки три пропускания под валяка. Н. Димов и др., ТМ, 61.
ПРОПУ̀СКАНЕ2 ср. Отгл. същ. от пропускам2 и от пропускам се; пропущане2. Обръщам ви внимание на факта, че спазването постановленията на закона за регистрацията на чуждите агенти е задължително и пропускането да се съобрази човек с тях е наказуемо със затвор и глоба. Г. Белев, КВА, 99.
ПРОПУ̀СКАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от пропускам3; препускане, пропущане3.