ПРОПУСКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Човек, който работи на пропуск1 (във 2 знач.). Удостоверяването на личността обаче не означава предоставяне на документа за задържане и съхранение от охраната или пропускарите в която и да е администрация, докато посетилият я гражданин не напусне сградата. Ст. Кисьов, Д [еа].