ПРОПУСКА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство, механизъм, чрез който се извършва пропускане1, преминаване на нещо в някаква инсталация и под. Във времеизмерителната техника така съставената предавка се нарича интервална предавка, а самият механизъм — балансов колеблив пропускател. П. Минков и др., ЕФМ, 412.


Източник: Речник на българския език (онлайн)