ПРОПУСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до пропускане1, осигуряване на преминаването или влизането на някого или нещо някъде. Единият от тях [митничарите] ни обясни, че той служи вече няколко години на тоя пропускателен пункт, но досега никакви неприятности не е имал с българските си колеги. Ив. Мирски, ПДЗ, 133. Селото беше на самата граница, имаше пропускателен пост и оттук минаваше главният и най-работен път за Кюстенджа. Й. Йовков, ПК, 111. Чужди инвеститори ще строят затворени селища у нас. В тях няма да може да влиза всеки, тъй като пропускателният режим ще е специален. С, 2004, бр. 4262, 14. Разследването установило, че той изработвал фалшиви пропускателни документи за граничните пунктове. БА, 2007, бр. 16623, 14.

2. Спец. Който се отнася до капацитета на контролен пункт, транспортна артерия и под. да поема трафик и да осигурява свободно преминаване, движение. При голямо движение, когато обикновените средства за повишаване на пропускателната способност на кръстовищата са изчерпани, се прибягва до направата на кръстовища на две нива. Т. Горанов и др., ПА, 154.

3. Техн. За устройство, механизъм — който служи за пропускане1 на течност, пара и под. някъде, в някаква инсталация, апарат и под. Течността на акумулатора преминава през пропускателния клапан. Д. Вълков, X, 94. Пропускателно устройство.


Източник: Речник на българския език (онлайн)