ПРОПУСКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. За вещество, материал и под. — който има способност да пропуска през себе си нещо (вода, въздух и под.). В равнинните райони, изградени на повърхността от пропускливи скали, почти всичката валежна вода се просмуква. Ст. Бошев и др., ГГ, 163. Ако разделим два еднакви разтвора, но с различна концентрация, с пропусклива ципа (пропуска само водата), наблюдаваме преминаване на водата към по-концентрирания разтвор. Т. Дарджонов, МПЖ, 15. Ядрото се отделя от протоплазмата с ядрена мембрана, която е пропусклива за необходимите хранителни вещества. Вл. Андреев, АЕ, 20.