ПРОПУ̀ШВАМ, -аш, несв.; пропу̀ша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. и прех. Започвам да пуша тютюн за първи път или отново, след период на въздържание. Не туря капка алкохол в устата си — вие ще го накарате да пие; не пуши — ще пропуши; ще зареже музиката, книгите, увлеченията си. Й. Хаджиев, СП [еа]. Изтегнат на гръб, .., Пазвантоглу пушеше. — Ти ум имаш, ли? — извика му наместо добро утро тя. — Знаеш, че не бива, откога пропуши пак? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 439. Майката едва ли не полудяла от мъка. Пропушила тютюн — невиждано и нечувано чудо в ония години. Ел. Огнянова, НШ, 114. Много се пуши в затвора, да знаеш. Даже има хора, които пропушват тук — от нямане какво да правят. Ег, 2003, бр. 84 [еа]. Бе много престижно да си актьор пушач и всички пропушваха — даже онези, които не понасяха цигарения дим. С, 2005, бр. 4309, 29.
2. Непрех. За нещо — започвам изведнъж да пуша, да изпускам пушек, дим, когато горя. Печката не е почистена и пропуши.
ПРОПУ̀ШВА МИ СЕ несв.; пропу̀ши ми се св., непрех. Обхваща ме желание да започна да пуша, да пропуша за първи път или отново. Неволно затършува в пояса си кутията с тютюна. Пропуши му се, страшно му се пропуши. Г. Караславов, ОХ III, 38.