ПРОПУ̀ШВАНЕ ср. Отгл. същ. от пропушвам. Ведомството ще финансира програми, които да образоват децата и да ги държат далеч от местата, които се смятат за рискови фактори за пропушване или където малките дишат цигарен дим — кафенета, дискотеки, улици. Сега, 2003, бр. 193, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)