ПРОПУ̀ЩАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропущам1 и от пропущам се; пропускане1. Чуждите стада обаче, които идваха на паша в областта, плащаха ветеринарна такса, такса за пропущане, беглик и общинско право. Ст. Трифонов, АТ [еа]. Поради присъединяването на България към Тристранния пакт и пропущането на германски войски в България последната нарушава своя неутралитет и застава в единен фронт с противниците на Англия. Н. Генчев, ВПБ [еа].
ПРОПУ̀ЩАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропущам2 и от пропущам се; пропускане2.
ПРОПУ̀ЩАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от пропущам3; препускане, пропускане3.