ПРОПЪ̀ДВАМ, -аш, несв. (диал.); пропъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пропъждам. Филка и Милушка са небесни юди, които с божие повеление дохождали на земята и пропъдвали зимата. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. пропъдвам се, пропъдя се страд.
