ПРОПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пропълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропълзя̀л, -а, -о, мн. пропълзѐли, св., непрех. 1. Прех. и непрех. Изминавам определено разстояние пълзешком, с пълзене отивам някъде или влизам някъде; препълзявам, пролазвам. Жребият трябаше да определи местата ни. Затова условихме следния ред: Един ще пропълзи десети на стъпки, а останалите ще пазят най-голяма неподвижност. П. К. Яворов, ХК, 168-169. Пълзейки край плетищата на селските дворове, той се добра до къщата на Панко Виденов, пропълзя през двора и със затаен дъх почука на вратата. Д. Ангелов, ЖС, 633. Геновева приказва жално на детето си за баща му, но чува лай от ловджийски псета и пропълзява в пещерата с детето. Ив. Вазов, Съч. XXII, 105-106. Малко по-надолу се виждаше отвор на водосточен канал. Пропълзях до него и се прикътах там, за да се прислоня от вятъра. П. Славински, ПЩ, 375. Мъжът надигна вършината и каза: — Влизай! Гласът му отекна сурово. Момичето поприбра полата си и пропълзя под вършинака. Ив. Венков, ХКН, 20-21. За да вляза незабелязано в къщата, трябваше да пропълзя целия двор. ● Обр. През едната стена на постройката е пропълзяла пукнатина, но зидът е толкова як, че сигурно ще издържи поне още сто години. Г. Данаилов, КОС, 19. Лицето му беше издължено и слабо — имаше красиви, правилни черти и високо чело, по което бяха пропълзели бръчици. Н. Ватов, СКЕ [еа]. Пътеки безчет пропълзяха / по пустий през векове рът. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 99.
2. За малко дете — научавам се да пълзя; пролазвам. Детето пропълзя преди два месеца, очакваме скоро да проходи. ● Обр. Ти се вслушваш на всякоя крачка / как пропуква изтрития под: / ето тук посред груби играчки / пропълзя твоя детски живот. Н. Марангозов, НПС, 43.
3. Рядко. Започвам да пълзя; запълзявам. По празниците и святи дни, то [виното] течеше като вода; стига да има кой да пие даром, дорде пропълзи. Ил. Блъсков, ПБ III, 14.
4. За животно или насекомо — придвижвам се с пълзене по някаква повърхност, по нещо; пролазвам. Три огромни змии .. бързо пропълзяха във високите бурени наоколо и се изгубиха. Елин Пелин, ЯБ, 100. Един голям гущер пропълзя по стената бърз като невестулка. П. Вежинов, ДМ, 85. Една хлебарка пропълзя по мушамата и той с такава сила я плесна с дланта си, сякаш искаше да излее всичкия си гняв върху нея. М. Грубешлиева, ПП, 23. — Събуждам се, размърдвам си главата — нещо като паяк бързо пропълзя. Гледам — в косата ми заплетена паяжина. А. Каменова, ХГ, 136.
5. Прен. За растение (обикн. увивно) — раста настрани или нагоре, обикн. увивайки се около нещо, като обхващам все по-голяма част от неговата повърхност; плъзвам2, запълзявам, плъпвам. Къдрав бръшлян беше пропълзял по тях [дръвчетата] и бе увил в едно стволовете им. Д. Ангелов, ЖС, 246. Между обраслите с димитровчета лехи нахално бяха пропълзели и мъхавите листа на някакви тикви. Д. Кисьов, Щ, 39.
6. Прен. Прех. и непрех. Придвижвам се бавно някъде, изминавам бавно някакво разстояние. Наоколо бе същинско мъртвило. По отсрещното платно бяха минали едно-две таксита, бавничко пропълзя патрулка — синя жигула с жълти ленти по вратите. Дем., 2001, бр. 63, 17. В първите дни на големия снеговалеж повечето [стъпала] изобщо не бяха почистени. Хората губеха по пет-десет минути, докато пропълзят опасните зони, без да се изръсят и потрошат ръце или крака. С, 2005, бр. 4344, 11.
7. Прен. Разг. Само мн. и З л. ед. За множество хора, коли и др. — започваме да се движим в голямо количество в различни посоки; плъзвам2, плъпвам. Хиляди, много хиляди семейства са пропълзели като мравуняк по скали и сипеи: назад е бил турският нож, напред — гладна смърт. А. Страшимиров, Съч. V, 192. Публиката на тротоара се размърда, запритиска и пропълзя към „Цар Освободител“. М. Кремен, РЯ, 67.
8. Прен. За вода, сълзи, пот, кръв и др. течност — започвам да тека бавно нанякъде, по някаква повърхност; потичам, плъзвам1, плъзвам се. Никак не обичам да си мия врата със сапун. Студената вода пропълзява чак до гръбнака ми. Н. Каралиева, ЯЧ, 113. Той се извъртя и седна, опрял гръб на тухлената стена. Водата, насъбрала се в качулката, се изля във врата му и пропълзя по тялото. Б. Мисирков, Избр. пр II (превод) [еа]. Бабичката дълго търси под възглавницата кърпата си и дълго бърса двете сълзици, които бяха пропълзели от старите очи. Д. Талев, ГЧ, 326. В едното му око се появи предателска сълза .. Няма да стане, усмихна им се топло, няма, усмихна им се още по-топло и остави и втора издайническа сълза да пропълзи по страната му. В. Люцканова, И I, 20.
9. Прен. За светлина, мъгла, пламък, сянка и под. — като се движа бавно, постепенно се разпростирам върху някаква площ, повърхност; плъзвам1, плъзвам се. Изведнъж от прозореца се промъква снопче от лъчи, пропълзява по пода и се пръсва пред Славя. Д. Немиров, Д № 9, 161-162. Светлината на кандилото пропълзя по стените. П. Константинов, ПИГ, 20. Нощта беше облачна, на утринта откъм морето пропълзя гъста, влажна мъгла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 41. Бомбите бяха запалили напечената от юлското слънце сграда. Скоро се показаха и пламъци, които пропълзяваха по широкия покрив. Д. Талев, И, 511-512. От сивата ограда на чифлика и от саплъците бяха пропълзели дълги черни сенки. Й. Йовков, ЧКГ, 150-151. Откъм реката пропълзя вечерният мрак, погали босите крака на нестинарките и замрежи синьото небе. К. Петканов, ОБ, 200.
10. Прен. За слух, мълва, новина и под. — разпространявам се постепенно в някаква общност, среда; понасям се, разнасям се, плъзвам1, плъзвам се. Ангел войвода изчезва. Мълвата пропълзява отначало между българите, а по-сетне научават и турците. Н. Хайтов, ШГ, 148. Месец и няколко дни след нещастието .. друга зловеща новина пропълзя из града: Димитър Бояджиев се бе застрелял. К. Константинов, ППГ, 198.
11. Прен. За чувство, настроение, мисъл и под. — появявам се у някого незабелязано, неусетно и постепенно обхващам съзнанието, душата му; промъквам се, плъзвам1, плъзвам се. Той усещаше как страхът пропълзява в душата му и си казваше: „Лянката ще е, друг не е“. Й. Йовков, ЖС, 101. На Гражев му се струваше, че да гледа отстрани боя не беше съвсем безопасно. Човек изпитваше и тук ужаса, който бе пропълзял до всяко сърце още от сутринта. Ив. Мартинов, ДТ, 89. — Не са малко хора! — каза Кенан и за пръв път и в него пропълзя съмнението. П. Вежинов, ДБ, 262. Наред с чувството на радост и самодоволство в душите им неусетно пропълзя и ново някакво чувство или по-право, пробуди се отново временно притулено у тях по-раншно чувство на ревност. Т. Влайков, Съч. III, 299. Някаква сладникаво утешителна мисъл пропълзя в съзнанието му, че на случката няма да се погледне другояче, освен като на лична разпра. X. Русев, ПС, 166. // За физическо усещане, състояние (студ, умора, слабост и др.) — постепенно обхващам, обземам някого; плъзвам1, плъзвам се. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят. Й. Радичков, НС [еа]. Затопли се, лека умора пропълзя по снагата ѝ и тя затвори очи. К. Петканов, МЗК, 223. Ния усети за миг как същата невярна слабост пак пропълзяваше по нозете ѝ, но сега тя се хвърли яростно към вратата. Д. Талев, ПК, 354.
12. За руменина, усмивка и под. — появявам се изведнъж и преминавам по лицето на някого; плъзвам1, плъзвам се. — Тя ми е жена — не можа да се сдържи Велко и още по-гъста руменина пропълзя по врата, по лицето му. Д. Талев, И, 557. — Значи не го е обичала тя — обади се малокръвната девойка и по бузите ѝ пропълзя слаба розовина. Ем. Манов, ДСР, 457. По устните на хубавицата за миг пропълзя една тайнствена усмивка. А. Гуляшки, ЗВ, 567. Дъбов се обърна към нея и по устните му пропълзя ласкава самодоволна усмивка. Колко красива изглеждаше жена му тук. X. Русев, ПС, 66.
13. За поглед — придвижвам се, преминавам, минавам по нещо или по поредица неща; плъзвам1, плъзвам се. Погледът на Славя покорно пропълзя по пода, по едрата фигура на Гаврилова и се спря на лицето му. Д. Немиров, Д № 9, 105. пропълзявам се, пропълзя се страд. от пропълзявам в 1 и 6 знач. Ето и някои от препятствията, които преодоляват и в натовските армии .. „Таралеж“ — завал, който се пропълзява по корем. БА, 2002, бр. 15397, 11.
◊ Мравки пропълзяват / пропълзят по тялото (снагата, кожата, гърба) ми. Разг.; Мрави пропълзяват / пропълзят по снагата ми. Диал. 1. Усещам изведнъж студ, от който потрепервам. 2. Обзема ме изведнъж страх, ужас или силно вълнение, от което обикн. потрепервам. Лицето, колкото се виждаше, беше едно такова без цвят, не като у друг човек, а да ти е противно да го погледнеш, мравки да ти пропълзят по гърба — като корем на жаба или риба. Н. Розева, ПХФ (превод) [еа]. Дъхът му спря от вълнение. Мравки пропълзяха по гърба му — ами че не всеки ден прелетяват край прозореца малки дебели човечета. Ран Босилек, КЖП (превод) [еа]. Мрави пропълзяха по снагата на суровия старик. Не са ли това видения... души на мъртъвци. А. Страшимиров, УШ, 27. Пропълзяват / пропълзят <ледени (студени, хладни)> тръпки по тялото (снагата, кожата, гърба) ми. Разг. 1. Усещам изведнъж силен студ, от който потрепервам. Главоболието, което усещаше от сутринта, се засили още повече. По тялото ѝ от време на време пропълзяваха студени тръпки. Д. Димов, ОД [еа]. 2. Обзема ме изведнъж силен страх, ужас, вълнение и под., от които обикн. потрепервам. Харамия! Тая мисъл направи да пропълзят студени тръпки по кожата ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. По гърба и тила му пропълзяха ледени тръпки. Изпита чувството, че някой го следи. П. Нинов, ЗЛ (превод) [еа]. От името на партията ви поздравявам с блестящо изпълнената акция! По цялото ми тяло пропълзяха тръпки. М. Гръбчева, ВИН, 233.