ПРОПЪ̀СТРЯМ, -яш, несв.; пропъ̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да стане пъстро, шарено на места; прошарвам. Пропъстри [царицата] своите накити със сребърни трепки, обкичени със сардоникс и смарагди. Н. Райнов, БЛ, 158. В някои години [розовият скворец] се появява на многочислени ята .., в други — скита на малобройни групи, а в трети — само тук-там пропъстря ятата на обикновените скворци. ВН, 1961, бр. 2955, 4.
2. Прен. Рядко. Изпъстрям (в З знач.). С тези увлекателни описания, пропъстрени с бележки и исторически сведения, ценни наблюдения и размишления, той [Вазов] пробужда не само любопитство към природата, но и обич към нея у младите поколения. М. Арнаудов, ЖТИ IV [еа]. пропъстрям се, пропъстря се страд.
ПРОПЪ̀СТРЯМ СЕ несв.; пропъ̀стря се св., непрех. 1. Обикн. за някаква площ, повърхност — покривам се, изпълвам се с различни по цвят неща; прошарвам се. Някъде се яви още едно светло петно. До него друго. Пропъстри се целият шумак и някъде в тия прозирки пламнаха звезди. Вл. Мусаков, СбЗР, 412. Целината се пропъстри с труповете на убити и ранени турци. Д. Линков, ЗБ, 96.
2. Стесн. За лозе, грозде — започвам да зрея, узрявам тук-там, на места; прошарвам се. Гроздето се е пропъстрило. Това е последната му копан. Н. Каралиева, ЯЧ, 79.