ПРОПЪТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. 1. С пътуване изминавам определено разстояние или обхождам някакво място, област; изпътувам. Матвеев беше пропътувал петнайсетина километра с голяма бързина сред несносната .. жега. Ив. Вазов, Съч. X, 137. Къде са девствените джунгли и леопардите, слоновете и крокодилите .. За да видите поне едно от тия животни, трябва да пропътувате стотици километри навътре из страната. М. Марчевски, ОТ, 25. Едва ли ще има друг островитянин да е пропътувал като него целия остров, да знае всяко кътче в него и да познава толкова хората. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 69. Приятелите му пък се радваха на възможността да пропътуват Италия на свобода, далеч от окото на надзорниците. Сл. Боянов, СК, 70. Научил се да чете в един манастир; подире пропътувал България като прост учител, та се скитал от село до село. Св. Миларов, СЦТ, 3.
2. В пътуване прекарвам определено време. Той може да пропътува така много часове .. и беше съвсем сигурен, че когато отвори очите си — нищо ново няма да види. А. Гуляшки, МТС, 38. Да възлизаш всред зима на Мусала .., и то като пропътуваш без отдих цяло денонощие — всичко това е един действителен героизъм. П. Делирадев, В, 273. Като пропътувах два деня, аз срещнах на пътя такъв един човек, който беше облечен добре. Знан., 1875, бр. 13, 197. пропътувам се страд. Градът отстоеше на двайсет–трийсет километра от железопътната линия и тия километри трябваше да се пропътуват със стар раздрънкан файтон. К. Константинов, ППГ, 74-75. За да се опознае Индия, не е достатъчно да се видят само големите градове .. Трябва да се пропътува страната надлъж и нашир. А. Каменова, И, 54.